Хората от ръководството на „Найк” се събрали на неофициална среща в имение в горите на Орегон, за да начертаят скъпата и дръзка стратегия на фирмата за инвазия в професионалния баскетбол. Сред присъстващите на срещата били Фил Найт, неговата дясна ръка Роб Щрасер, адвокатът Хауърд Шлусър и дизайнерът Питър Муур.

Никой от тях не бил чувал дори малко за жилав и висок 198 см стрелящ гард от Северна Каролина на име Майкъл Джордън. Те дори и не си представяли в какво ще се превърне този момък за компанията им. В петък (11 септември 2009 г.) Джордън ще стане член на Баскетболната зала на славата като най-великият играч в историята на този спорт. Неговото влияние върху глобалния спорт е далеч по-голямо дори и от успехите му на терена.
 
Всичко започва в онзи януарски ден на 1984 г. Найт създава „Найк” в началото на 70-те, за да произвежда обувки за бягане и до този момент е имал неуспешни опити за пробие в професионалния баскетбол. Сега от фирмата искали да опитат отново. През 1979 г. Найт се срещнал с Джон Пол „Сони” Вакаро, баскетболен скаут, който предложил идеята, компанията да се обвърже с колежански треньори, които да насочат своите играчи към „Найк”.
 
В началото никой не знаел дали това предложение е законно и дали въобще колежите ще позволят подобен ход само за една фирма. По време на въпросната среща от „Найк” имали предимство в голяма част от колежите, като Вакаро осигурил програми от Джорджтаун до ЮНЛВ (Юнивърсити ъф Невада, Лас Вегас). „Аз бях очарован от Сони, спомня си за онези времена Найт. – След постигнатото му дадохме всичката си подкрепа.”
 
Успехът в колежите вече е налице, но Найт знаел, че големите пари са при професионалистите. Най-популярните играчи в Лигата били Лари Бърд и Меджик Джонсън, а двамата носели „Конвърс”. Присъстващите на срещата обаче следвали добре изпитаната тактика на „Найк”, да мислят извън рамките. След като голяма част от известните играчи в НБА били обвързани с „Конвърс”, за „Найк” останала възможността да заложат на новобранец, едно ново лице за Лигата. Още по-смелото в решението на компанията било да се изгради маркетингов образ на играча, като по този начин няма да се продават само маратонки, ами и изграден и наложен имидж.
 
Предстоящият драфт предлагал няколко обещаващи възможности. Хакийм Олайджуон имал три участия на студентския Файнъл Фоур и щял да бъде под № 1. Чарлз Баркли вече бил набрал огромна популярност. Джон Стоктън бил потенциалната нова бяла звезда. Мнозина се чудели, дали не е по-добре да се подпишат по-евтини договори с всички от тези младоци и да се загърби идеята за собствена марка на играча. В този момент Щрасер се обърнал към Вакаро, човекът чиито инстинкти заличавали липсата му на бизнес образование, и го попитал за неговото мнение, на кой играч да се заложи. „На хлапето от Северна Каролина”, заявил Вакаро.
 
По това време Джордън бил в полезрението на всичси отбори, но бил ли Сони убеден в избора си? Да, Джордън вкарал победния кош за тима си на финала на колежанското първенство през 1982 г., но след това не успя да се класира за Файнъл Фоур. Майкъл не бил профилиран реализатор – по късно самият той ще се шегува с треньора си в университета Дийн Смит, че заради консервативната му тактика, той е единствения човек успял да опази Въздушния да вкара по-малко от 20 точки на мач. А и Джордън бил едва под № 3 в драфта и всички се чудели, дали все пак не е по-добре да се заложи на № 1.
 
http://i.cdn.turner.com/sivault/multimedia/photo_gallery/0811/naismith.men/images/michael-jordan.jpgОще повече, че Майкъл не показвал изявени личностни качества. Програмата в Северна Каролина е твърде строга и държи здраво играчите си. Извън университета никой не го познавал. Баркли бил съвсем друго нещо. Освен това Северна Каролина бил отбор на „Конвърс” и „Найк” нямал достъп. Дори самият Вакаро никога не е говорил с Джордън, което си е голяма рядкост. Все пак той бил организатор на гимназиалния Мач на звездите, а Майкъл не бил поканен за подобно събитие като ученик.
 
Имало и други съмнения. През 1984 г. нямало много тъмнокожи звезди в Америка. Майкъл Джексън тъкмо започвал да блести на музикалния хоризонт. „Шоуто на Бил Кросби” щяло да направи премиера чак в края на годината. В тази насока идеята тъмнокож младеж да продава спортни обувки на Бялата Америка изглеждала абсурдно, а никой не познавал този младок. „Рискът бе огромен”, спомня си Вакаро.
 
След като Щрасер разбрал мнението на Сони, той се обърнал към него с изпитателен поглед: „Сони, щом си толкова сигурен за Майкъл Джордън, готов ли си да заложиш работата си на този избор?” „Ахам”, отговорил без забавяне Вакаро, който наум пресметнал, че нямало какво толкова да загуби. Решението било взето.
 
Защо Вакаро бил толкова убеден за Майкъл Джордън? Защо бил толкова сигурен в правотата на решението си, което изненадало дори и Джордън? На самият Джордън идеята за негова собствена колекция обувки изглеждала невъзможна по това време. „Иска ми се да мога да дам някакъв отговор. Аз просто знаех, че това е нашият човек”, твърди Вакаро.
 
Две години по-рано Вакаро гледал как Джордън бележи онзи победен кош след стрелба с отскок. Кошът бил забележителен, не заради това, че Джордън го е вкарал, а защото треньорът Дийн Смит заложил той да бъде направен от новак, а не от някоя от звездите на отбора му, каквито били Джеймс Уърти и Сам Пъркинс. Освен това Майкъл грабвал с поведението си на терена, с широката си усмивка докато дриблира. Момчето изглеждало като симпатягата, когото всички харесват.
 
Каквито и да са били мотивите му, Вакаро е бил прав. По-късно той създава и стратегията на „Адидас” в НБА, като насочва германския концерн към тийнейджър на име Коби Брайънт и към 15-годишно хлапе от католическата гимназия в Охайо наречено Леброн Джеймс. Това е просто доказателство, че изборът му върху Джордан не е случаен и базиран на късмет.
 
Сони Вакаро среща Майкъл Джордън за първи път шест месеца след събранието в горите на Орегов. Двамата обядват след тренировка на олимпийския отбор в Санта Моника, Калифорния. Седмици по-късно и Щрасер се среща с младия феномен в хотел „Ермитаж” в Бевърли Хилс. Джордън и неговите родители пътуват до Бийвъртън, Орегон, където Найт дава цялата си подкрепа за младежа. По това време тъкмо е завършило наддаването между „Рийбок”, „Адидас” и „Найк” за услугите на Джордън и резултатът се изразява в 500 000 долара годишно плюс дял от печалбата.
 
http://c2.api.ning.com/files/uEGSnnZvy3zogXcSdAJkmW*JqyIocAdGe-rQT6I9F8I_/Air_Jordan_1.jpgВ началото на 1985 г. са произведените и първите обувки от серията „Еър Джордън”. Моделът изглеждал неудобен и нестандартен, покрит с червените и черните цветове на новия отбор на играча – Чикаго Булс. Те обаче се превърнали в пазарен хит, като получили невероятна реклама от съревнованието между Майкъл Джордън и Доминик Уилкинс на състезанието за забивки по време на Звездния уикенд на НБА.
 
През същата година комисарят на НБА Дейвид Стърн подпомага рекламата на „Найк”, като налага забрана на обувките, тъй като не съвпадали с цветовата политика на Лигата. „Знаех, че сме попаднали на нещо голямо, когато Дейвид Стърн забрани на Майкъл да носи обувките”, категоричен е Вакаро. Продажбите скачат до върха. Един ден Джек Джойс, по това време отговарящ за продукцията на „Найк”, бил до такава степен захласнат по „Джордън манията”, че вдигнал ръце и заявил: „Нека направим всичко в черно и червено, и да го продадем.”
 
И „Найк” го направили. Светът бил залят от стоки в тези два цвята, а интересът не спадал. През 1984 г. общият приход на компанията бил 900 милиона долара. През 1997 г., когато Джордан бил на път да спечели петата от шестте си титли в НБА, приходите били в размер на 9,19 милиарда долара. Продажбата на маратонки „Еър Джордън” продължава и до днес, http://www.officialpsds.com/images/thumbs/Air-Jordan-Logo-psd2918.pngкато има 23 различни модела плюс лимитирана серия „Джордън 2009”, която се появи на пазара по-рано през годината.
 
В момента Джордън има своя собствена марка в „Найк”. Логото на скочилия мъж и слоганът „Това трябва да са обувките” са се превърнали в икони. В същото време манията на цялата страна по тъмнокожия атлет помогна да се открият възможности и в други свери на бизнеса за момчета от афроамерикански поизход. „Той е най-влиятелното рекламно лице в цялата история на маркетинга”, твърди Вакаро. А всичко започна от решението взето на една неофициална среща в горите на Орегон.
Дан Уецъл/”Яху спортс”